* * *

Хубава мома се хвали сама

Радо, Радо, бяла Радо,
що бе толкова зла зимата,
зла зимата, поморливата,
та помори говедата,
говедата и овците,
останаха чобаните,
чобаните с кавалето,
говедарето с криваците.
Отишли ми долу ми, долу,
долу ми, долу край селото,
край селото, в ливадите,
в ливадите, в градините.
Засвирия жално мило,
жално мило за овците,
пък по-милно за овцете,
пък по-милно за момите.
Де ги чула бяла Рада,
тя извади врано конче,
та го пой в студена вода.
Напои го и се варна,
че настъпи бял камък
и извади огледало,
сама се огледува
и сама си отговаря:
- Как съм бяла и червена,
малко да съм по-висока -
аз попове разпопвам,
граматици опопвам;
турците разтурчвам,
българите потурчвам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010