* * *

Хубава мома се хвали сама

Гюргелию, Кършелию!
Гюргелия кон водила,
кон водила, кон шетала,
на Дунав го напивала
и се често примивала,
и се често оглегвала
с кокалено огледало;
сама си е зилясала:
- Ой, Боже ле, мили Боже!
Кат съм тенко та високо,
кат съм бяло та румено,
бре, да бях и църнойоко,
кях залюбе царюм сина!
Де йе дочу змей горенин,
гората йе потрошило,
листата йе съборило,
тревата йе поломило,
та ми слязе низ пътища,
оде върви Гюргелия.
Устори се подгърленце,
подгърленце сребърено,
сребърено, маламено.
Де го найде Гюргелия,
турила го във пазуха,
отнесла го дома си,
та казала на майка си:
- Ой, маю ле, мила маю,
ма найдох си подгърленце,
подгърленце сребърено,
сребърено, маламено.
Я майка хи отговори:
- Гюргелию, мило чедо,
оде си го, чедо, взела,
там да си го пак отнесеш!
Това не йе подгърленце,
това си йе змей горенин.
Гюргелия не йе слуше,
закачи го на главата,
закачи го да го носи.
Та гръмнало и тряснало,
та си дигна Гюргелия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010