* * *

Хубава мома се хвали сама

Рано ранила малка мома,
ой Коледо, мой Коледо, (2)
рано ранила в неделя.
Та отиде на тих бял Дунав,
та си стъпи на тих бял,
на тих бял мермер камък,
па се уми и посглади,
па си извади огледалце
и сама си се оглежда
и дяволито поглежда,
и сама си отговаря:
- Каквато съм белолика,
тънка и висока,
ако съм малко черноока,
чудо бих направила!
Поповете ще разпопя,
калугери ще опопя,
и ще взема царски сина,
царски сина Костадина.
Да си седя на високо,
на високо на чардаци,
да си гледам пауните,
пауните по пазя,
и щъркелите по ливади.
- Тебе пеем, малка моме,
колко здравец по планина,
толкоз здраве в тази къща,
в тази къща на таз малка мома.
Стани, стани, малка моме,
скъпи гости посрещни,
скъпи гости коледари.
На всеки по голям кравай,
и до кравая свинска кървавица.
Да си жива, здрава, малка моме
до година, до амина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010