* * *

Хубава мома се хвали сама

Извела й малка мома
бащина си ранен коня
да го пои на гиздава,
на гиздава, на бял Дунав.
Напои го, отстъпа се,
па си извади златно тасче,
че си гребна студна вода,
та си преми бяло лице.
Па си сегна във джобовки,
че си извади син-бял стемен,
та прибърса бяло лице,
бяло лице лебедево,
черни очи черешови.
Че извади огледалце,
огледалце кокалено,
сама себе огляваше,
огляваше, окайваше:
- Лице, лице, бяло лице,
кат си бяло и румяно,
да бях малко черноока -
турците бях разтурчила,
българите потурчила,
поповете разпопила,
граматици опопила!...
Де я чули два овчаря,
два овчаря, три другаря.
Първи овчар отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
как продума тази дума -
с кавал свирих, изтървах го,
изтървах го във гиздава,
във гиздава, в бял Дунава!
Втори овчар отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
как продума тази дума -
стадо броих, надброих го,
надброих го край гиздава,
край гиздава бял Дунава!
Трети овчар отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
как продума тази дума,
аз съм още мъничък,
аз не зная що да кажа -
дето й тебе тази китка,
от чумберя над ухото,
дай я мене под калпака,
под калпака над ухото;
да я нося, да ми мяза!
- Вам си пеем, Бога славим,
от Бога ви много здраве,
от момиците с веселина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010