* * *

Хубава мома се хвали сама

Взема мома два медника
и отиде на бял Дунав,
па си стъпна на бял камък,
зачерпи си бистра вода
в паничка сребърничка
и си уми бяло лице,
па си бръкна в пазва,
та извади тънка кърпа,
тънка кърпа копринена,
обърса си бяло лице.
Па си бръкна у джобове,
та извади огледало,
огледало кокалено,
огледа си бяло лице,
бяло лице лебедово
и си сама продумва:
- Хвала Богу, мили Боже,
каква съм бяла и румена,
да съм още тънка и висока,
турци бих разтурчила,
българи бих потурчила,
попове бих разпопила,
граматици бих заточила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010