* * *

Хубава мома се хвали сама

Извела е малка мома,
бащина си хранен коня,
да го пои на бял Дунав,
напои го, повърна го.
Наум й дойде, че си има,
че си има огледало,
огледало, кокалено.
Извади го, огледа се,
огледа се, окая се:
- Как съм бяла и червена,
тъй съм тънка и висока,
пък си в село либе нямам,
ни в село, ни по селата...
Отде я зачуха три овчаря,
три овчаря, три другаря.
Първи овчар отговаря:
- Мари, мълчи, малка моме,
кат те зачух, ум загубих,
стадо броих, надброих го.
Отговаря втори овчар:
- Мари, мълчи, малка моме,
кат те зачух, ум загубих,
с кавал свирих, изтървах го,
завлече го бял Дунав.
Отговаря трети овчар:
- Мари, мълчи, малка моме,
аз съм малък, малошина,
и не мога лаф продума.
Имаш китка на главата,
дай я мене на калпака,
да я нося по седенки,
да се хваля на другари,
да я суша на ясно слънце,
да я пия с прясно мляко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010