* * *

Хубава мома се хвали сама

Извела е малка мома,
братова си ранен коня,
Коладе ле, Коладе ле, малка моме,
да го води, да го пои,
да го пои на бял Дунав.
Отде му на ум дойде,
че си стъпна на бял камък
да си умие бяло лице,
че си сегна у пазвата,
че извади огледало,
огледало кокалено
и се сама огляваше,
огляваше, окайваше:
- А, бре, бате, мили бате,
защо е мене тази хубост,
тази хубост, тази китка,
дето е мене на стърната,
на стърната, под дюлбена,
кога нямам първо либе,
да ме либи, да ме вземе!
Отде зачу малко момче:
- Ой те тебе, малка моме,
отдай мене тази китка,
тази китка на стърната,
на стърната под дюлбена,
нека е мене под челото,
под челото, под калпака,
да я нося на стърната,
да я трия на бял камък,
да я пия с прясно мляко!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010