* * *

Хубава мома се хвали сама

Разсърди се хубава Дена,
Дено ле, да му й, Дено,
Дено ле, мой Коладе ле,
на мама си, на татя си,
дето няма тънко дари,
че си влезе у братов зимник
и изведе брату конче,
заведе го на тих бял Дунав,
напои го на тих бял Дунав,
че си стъпа на бял камък
и си уми белите крака,
белите крака до коленете
и ръцете о лактите,
и лицето до ушите.
Извади си огледалце,
огледа се хубава Дена,
па си дума сама себе:
- Както съм тънка и висока,
да съм малко черноока,
всички турци ще разтурча
и попове ще разпопя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010