* * *

Хубава мома се хвали сама

Изгряла е ясна звезда,
под син облак на бял Дунав.
Не ми било ясна звезда,
най ми било малка мома,
на бял камък бе стъпила,
бяло си лице миеше,
и сама се оглеждаше,
сама себе си говори:
- Кат съм тънка и висока,
що не съм по-черноока,
вси попове разпопила,
вси владици опопила,
вси ергени изженила...
- Добре сме ви дошли,
добри гости коледари,
да ви носим благи вести.
Бог роди се тази вечер,
тази вечер, по вечеря,
от Бога ви много здраве,
да сте живи, да сте здрави,
със години, със амини,
колко билки по полето,
колко здравец по гората,
толкоз здраве в тази къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010