* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

- Радо, бяла Радо,
татари дойдоха,
татари, манафи,
брат ти хванаха,
брат ти и либето.
Що даваш за брата
и за първо либе?
А Рада му кае:
- Татарче, манафче,
че кога ме питаш
що давам за брата
и за първо либе,
право да ти кажа -
за брата си давам,
давам и не давам,
а за първо либе
давам и наддавам -
мой чатал пелешки,
мой дебел косатник,
мойте вити гримни!
Че когато беха
размирни години,
брат ми ме остави
на път, на кръстопът
и на друм, на раздрум,
с шума ме зашуми,
с камъни огради,
в тръни ме затръни,
та па си ми кае:
"Стой тука, сестро,
чакай тука, сестро!"
А ази си викнах,
викнах, та па заплаках -
чуй, гора, чуй, вода,
и ти, милен Боже,
дека ме остави
моя милен братец -
на път, на кръстопът,
на друм, на раздрумя;
с шума ме зашуми,
с камъни огради,
с тръни ме затръни,
па си ми кае:
"Седи тука, сестро,
чакай тука, сестро!"
Отде ме зачуло
мойто първо либе
от Стара планина,
па ми либе доде
на път, на кръстопът,
от шума ме отшуми,
от тръни ме оттръни,
па си ме облече
със овчарски дрехи,
па си ме изведе
на Стара планина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012