* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Татари дойдоха
татарлък да сбират
от малките моми,
от младите булки
Всякоя с брата бяга,
с брата, с братовчеда,
мене брат не крие,
ами ме заведе
във гора зелена,
та че ме остави.
Любе ме намери,
та не ме остави,
ами ме заведе
в овчарска колиба,
та че ме премени
с юнашка премяна.
Във ръце ми даде
овчарска тояга,
та че ме поведе
из често чавдари,
из росно ливаде.
Кой къде ме видя,
на крака ми стана,
самси цар ме видя,
на крака ми стана,
та че отговаря:
- Юначе, юначе,
момина прилика,
ако бе девойка
коня си продавах,
коня за хиляда,
обръч за петстотин,
та пак тебе вземах!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012