|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило
Стойне ле, Димитрова!
Вода е протекло,
от бряг до бряг бие,
брегове налива,
мостове долива.
На мостове седи
тънка ми, вакла Стойна,
гемиджию ле дума:
- Гемиджийо, брайне,
прикарай ти мене,
мене и любе ми!
Брата ми как знайте,
така го сторете -
да знае, да помни,
бре, кога й било
размирна година,
невярна дружина!...
Мустафа паша, дн. Свиленград; хороводна (СбНУ 25/1909, с. 63,
№ 59 - "Вакла Стойна и гемиджия").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|