* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

- Раде, бяло Раде!
Бре, кога й било
размирна година,
невярна дружина;
сяк със братец бяга,
с братец, братовчедец,
и я с братец бягам,
с братец, братовчедец;
братец ме остави
на път, на кръстомпът,
любе ме намери,
та си ме заведе
в овчарска колиба.
Та си ме премени
с овчарски премени
и ми в ръки даде
гега и кавали,
та си ме прекара
през често чадъре.
Бре, който ме видя,
прав на ноги стана;
и царя ме видя,
прав на ноги стана,
че ми отговаря:
"Юначе, юначе,
момина прилико,
дал' да бе девойка,
коня си да прода,
та тебе да взема!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012