* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Повела е Йова два коня на вода -
един ми кон братов и един па войнов.
Брату коня пои с чаша каленица,
с чаша каленица, със мътна водица;
войну коня пои с чаша сребреница,
с чаша сребреница, с руйно благо вино.
Никой я не виде - виде я майка й,
па на Йова каже: - Дъщерко ле, Йове,
по-мил ти е войно от свойго мил братец?
Брату коня поиш с чаша каленица,
с чаша каленица, със мътна водица;
войну коня поиш с чаша сребреница,
с чаша сребреница, с руйно благо вино.
А Йова й каже: - Ете така, мале,
нали питаш, мале, право ще ти кажа -
кога беше, мале, размирна година,
размирна година, неверна дружина,
все млади бегахме, моми и момчета,
всеки с брата бега, и я с брата бегах.
Заведе ме брат ми по друм, по раздрума -
остави ме брат ми на друм, на раздрума.
Връвеа, връвеа турци и бугаре,
и все кон до коня, все турчин до турчин,
все пушка до пушка, все сабля до сабля,
все кой ка си мина, всеки ме замина,
а войно намина, па ме не замина,
на ми даде войно неговото рухо.
Поведе ме войно по друм, по раздрума -
кой ка ме виде, всеки, мале, рече:
"Какъв чобан мина! На руфо е чобан,
на руфо е чобан, на лице девойкя!
Добра коня имам - конята си давам,
конята си давам, сал да си я вземем!
Тънка пушка имам - пушката си давам,
пушката си давам, сал да си я вземем!
Остра сабля имам - саблята си давам,
саблята си давам, сал да си я вземем!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012