* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Протекла е вода
кална каменита,
равна със брегове. (2)
Брегове обара,
мостове залива.
Мома на мост стои,
та винаре гледа,
на винаре казва:
- Винаре, возете,
возете, возете
и се повърнете,
и мен превозете,
и по мене либе,
а брата недейде,
че ми брат неверен.
Че кога си бея
размирни години,
братец ме остави
на друма, раздрума,
на път, на кръстопът.
С търне ме загърни, (2)
с камъне зазида,
жито да му жънем,
просо да му варда.
Либе по път мина (2)
и ме не замина,
с търне ме отърни,
с камъне отзида,
и си ме премени
у негови дрехи,
и си ме преведе
през гъсти ордии,
през често чадъри.
Псета излаяли,
турци излезнаха.
Един турчин казва:
"Да е чобан мома,
коня би си дало,
мома да си взема!"
Втори турчин казва:
"Да е чобан мома,
чиф пищове давам,
мома да си взема!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012