* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

- Стойке, луда-млада,
Стойке, Димитрова,
Стойке, чула ли си,
чула и разбрала -
село се напълни
с татари, маджари?
Брата ти хванали
и първо ти любе.
За любе ко даваш -
та да го пуснат?
Стойка на дружки дума:
- За любе си давам
мойто златно венче.
Венче ко не стигне
и отгоре давам
мой лъскав косичник.
- Стойке, луда-млада,
Стойке Димитрова,
за брата ко даваш,
та да го пуснат?
- За брата си давам -
мойте двете китки,
китки панаирски,
и те ко не стигат
и отгоре давам
мойте вити гримни.
- Стойке, луда-млада,
Стойке Димитрова,
Стойке, любе се нахуда
на път и под път,
и под бял сух камен!
Брат се не нахуда -
ни на път, ни под път,
ни под бял сух камен!
Стойка на дружки дума:
- Вие, дружки - кардашки,
знайте ли, помните ли,
га беше размирна?
Сякой с брата си бяга -
и я с брат побягнах.
Пък той ме загради
с кара-чилия в широко поле.
Кой отдето мине -
все ме подминава.
Любе ми замина -
той ме не подмина,
че той ме отгради
от пуста кара-чилия,
та че ме заведе
в овчарска колиба,
та че ме премени
с овчарска премяна,
та че ми даде
овчарска си гега.
Откъдето минем,
кой отде ни види -
прав на ноги става.
Царя га ме виде -
и той на нога стана,
и той ми продума:
"Юначе, юначе,
момина прилико,
ако беше, юначе, девойка -
щях да те взема
за млада царица!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012