* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Русо, мала моме!
Притекла е река
мътна, варовита,
студна, кладенчова,
мостове пролива,
бродаре налива.
Руса покрай ходи,
бродарю се моли:
- Бродарьо, братице,
преведи си Руса
и Русино любе,
и Русинег брата!
- Русо, мала моме,
колко откуп даваш
за любе, за брата,
за свояна душа?
- Бродарьо, братице,
за любе си давам
четири стотини,
и за мене давам
моян рясян гердан,
пак за брата давам
четири дуката,
и те не са сребро,
най за калпазански...
- Русо, малка моме,
оти толко даваш
за любе, за брата,
за свояна душа?
- Бродарьо, братице,
как да си не давам,
ага беше другош,
размирни години,
невярна дружина,
брат ми ме заведе
в чьоста пуста гора,
при чьости чадъри
и при еничери,
та си ми надяна
овчарска премяна,
и в ръки ми даде
овчарска тояга.
Тамо нищо нема,
нищо и никяна,
до две пилце славят -
едно утро слави,
друго вечер слави:
"Станете, боляре,
метете дворове,
стелете столове,
че ми иде войскя
с милого еничерче!"
Всички еничери
от коне слизая,
на столи сядая.
Едно еничерче
ни от коня слиза,
ни на стола сяда.
То се царю моли:
"Царю, господарьо,
изпиши ми книга,
книга лефтерьова,
да се лефтерьосам,
зам' да си ми идам
при мояна майка.
Че мояна майка
сега девет годин
черна кърпа носи,
калугерка ходи,
мене жив жалее!...
Че моине братя
сега девет годин
кавали дялая,
кавали не свирят!...
И моине сестри
босилек разсадят,
босилек не носят,
по дружки го дават,
мене жив жалеят!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012