* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Радано, Раданке,
знаеш ли, помниш ли,
размирна година,
невярна роднина?
Всеки с брат побягна
и я с брат побягнах.
Братец ме заведе
във незнайна гора,
че си ме остави
под незнайно дърво.
Любе ме намери,
той не ме остави,
ама ме премени
в овчарска премяна,
в ръки ми отдаде
овчарска тояга,
че си ме преведе
през често чадъри,
чадър до чадъра.
Кой къде ме видя,
той на ноги стана.
Самси цар ме видя,
той на ноги стана,
една дума дума:
"Овчарчо, овчарко,
момина прилика,
'ко беше девойка,
коня си бях продал,
коня за хиляда,
оружя за триста,
та тебе да взема!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012