* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Елой, моме Елой!
Водила е Ела
два коня на вода,
един братов коня,
други войнов коня.
Братов кон си води
на мътен кладенец,
а войнова кон води
на бистър кладенец.
Ели дружки веля,
веля и говорья:
- Елой, наша дружко,
що, Ело, милело
войнова коня,
войнова коня,
по от братова?
Войнов кон напои
на бистър кладенец,
а братов кон напои
на мътен кладенец.
А Ела им вели,
вели и говори:
- Моми, мои дружки,
знаете ли, моми,
кога беше, моми,
първа ми размирия,
Влашка ми поплениха,
вси моми бегая
сос мили братета.
Па ме води братец
до път, до разпъта,
до друм, до раздрума.
Остави ме брата,
па ме взема войнов,
преведе ме войнов
през едно илядо.
Един турчин рече:
"Абре, ало чауш,
дай мене момата!"
"Не мое е твоя!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012