* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Ело, мала моме!
Водила е Ела
два коня на вода -
един братовийо,
други войновийо.
Братовата коня
лева го ръка води,
мътна го вода пои
на мътен кладенец
със калена чаша.
Войновата коня
десна го ръка води,
бистра го вода пои
на бистър кладенец
със сребрена чаша.
Дружки я прашуя:
- Оти така, Ело?
Ела им говори:
- Чули ли сте, дружки,
страшна разбуния,
турска размирия?
Кога кърджалии
село напунили,
ден го запленили?
Тогай из селото
сите побегнали -
майкя ми с баща ми,
брат ми със снаха ми,
зет ми със сестра ми,
кумо със кумата.
Мене оставили
у гора зелена,
у люлкя шарена,
под дърво високо.
Роса заросила,
мене обаняла;
кошута минала,
мене подоила;
лудо заминало,
мене залюляло...
Та затова сега
неговата коня
с десна ръка водим,
бистра го вода поим
на бистър кладенец,
със сребрена чаша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012