* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Яна Иван си дума:
- Байно ле, Иване,
знаеш ли, помниш ли,
като бяхме мънички,
като ни заведе
на сбор, на Маринден,
като седяхме, гледахме,
като се върнахме,
че ме оставихте
в зелена гора,
че ме е намерило
едно малко овчарче,
че ме е пременило
с овчарска премяна,
кавал ми даде,
с кавал да им свиря,
че им свиря, свиря
турци минаваха,
на турски хортуваха:
"Блазя на това овчарче,
че е много красиво,
ако беше момиче,
с нас щяхме да вземем!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012