* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Елко Дамянова, Елко Дамянова,
сестро Стоянова, (2)
завела я Елка
два коня на вода,
един братова хи,
другия любува хи.
Братова хи коне
мътна го вода пуе
на старите чешми
със дървена чаше.
Любува хи коне
бистра го вода пуе
на новите чешми
със сребърна чаше.
От там поминаха
Елкините дружки.
Те на Елка велят:
- Елко, наша дружко,
мар, по-мило ли е
любова от брата?
- Мари, дружки мили,
мар, по-мило си е
любова от брата.
Мар, кога ми бяха
развени години,
неверни дружини,
брат си ми заведе
жена с мъжко дете,
та си я приведе
през клети куйнаре,
мен си ме остави
на пъте - разпътье,
на друми - раздруми.
Викна, та провикна,
викна, та заплака,
та си ме я дочул
овчар от гората,
та си слезна долу,
долу по друмове,
та си ме премене
със овчарско рухо,
та си ме приведе
през клети куйнаре.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012