* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Яна по мост ходи, Яно моме,
и по Яна иде
Яни първо либе,
и по него иде
Яни мили братец.
Брат си Яни каже:
- Сестрице ле, Яно,
та по-мило ли ти
либето от брата?
Яна брато каже:
- Брайно, мили брайно,
та по-мило ми е
либето от брата,
че знаеш ле, брайно,
кога село горе?
Секой с брат побегна
и аз с теб побегнах,
а ти ме остави
на път, на кръстопът.
Секой ка ме стигна,
секой ме замина.
Баща ми ме стигна
и той ме замина,
майка ми ме стигна
и тя ме замина,
либето ме стигна,
то ме не замина.
На глава ми тури
войнишка фуражка,
на рамо ми тури
овчарска тояга,
та па ме поведе
низ бели чаршии.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012