* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Ние отидохме шума да сечеме,
шума да сечеме, листник да градиме,
та па си пойдохме, дома да идеме.
Като си пойдохме, пушки изпукаха,
пушки изпукаха, люде издумаха,
люде изумаха, конье изцвилиха,
конье изцвилиха, юзди издрънкаха -
брат ми се уплаши, та ме е оставил!
Кой ка ме пристигна, всеки ме замина -
войно ме пристигна, той ме не замина,
на ми ме премени с овчарска премена.
На рамо ми тури крива, тънка гега,
на глава ми тури овчарска равница,
та ме препреведе през турска ордия.
Едно турче каже: "Ей, гюзел чобане,
какво ситно ходиш, на мома прилегаш!
Да знам, че си мома, пушка бих си продал -
пушка бих си продал, туку теб да купя!"
Второ турче каже: "Ей, гюзел чобане,
какво мило гледаш, на мома прилегаш!
Да знам, че си мома, сабля бих си продал -
сабля бих си продал, туку теб да купя!"
Трето турче каже: "Ей, гюзел чобане,
какво крехко думаш, на мома прилегаш!
Да знам, че си мома, конче бих си продал,
конче бих си продал, туку теб да взема!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012