* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Кална-мътна дола камян мост поднося,
носи и поднося, от бряг на бряг бие.
На мостеца й Рада, гемиджийко дума:
- Гемиджийко, брато, мил братец да ми си!
Ходете, блудете, моста направете,
моста направете, мене приведете,
подир мене й мама, подир мама й татя,
(подир мама й татя), подир татя й либе;
брата ми как щете, тъй го направете.
Зам да знае брат ми, да знае, да помни,
кога е бивала размирна година,
размирна година, невярна дружина.
Поведе ме брат ми, заведе ме брат ми,
заведе ме брат ми в гора росенова,
(росенова), росен да си бера.
Че ми дума брат ми: "Бери, Радо, росен,
бери и го кичи на дребни китчици."
Пък аз се наведох, (...)
кога се изправих - брата ми го няма.
Либето ми мина, то ме не замина,
премени ме либе с овчарска премяна,
приведе ме либе през често чадъри,
чадър потрепери, самси царя излезе,
(самси царя излезе), самси рече царя:
"Ко беше девойка, коня си бях продал,
коня си бях продал, девойката бях взел!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012