* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

- Яно, моме Яно,
татари дойдоха,
брата ти хванаха
и първо ти либе.
- За брата си давам
мойта смесна китка,
мойта бита гривна.
За либе си давам
моя низан колан,
моя кован гердан,
че по мило ми
е либето от брата.
Братец я поведе
и ми я заведе
във гора зелена.
Та си я затули
със зелена шума
и на Яна дума:
- Тука седи, сестро,
при трева зелена,
при вода студена.
Либе я гледало
от висока чука,
та че се провикна:
- Стойне ле, Димитрова,
насам, либе, насам,
тук при мен ела!
И Стойна отиде,
та че й подаде
негов кован кривак,
та че я поведе
през гора зелена,
през росно ливади.
Чадъри минаха,
гълъби хнръкнаха,
кучета лавная,
та че излезая
турци и българи,
гиди, лудо-младо.
"Че как не бях ерген,
коня си бих продал,
и още бих наддал,
девойка да купя,
света да светувам!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012