* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Видо, тънка Видо!
Размирна година, (2)
размирна, разделна,
брат сестра раздели,
та га заве, пове
във гора зелена,
зад поле широко,
та на Вида дума:
- Видо, сестра Видо,
седи тука, Видо,
братец ке доюжда,
лебец ке дониса,
лебец и водица.
И Вида седела,
седела, чакала.
Слънцето зауда,
зауда, отожда,
братец не доюжда,
лебец не донесе,
лебец и водица.
Де га са найдоли
беглички овчаре,
тия га приеха,
приеха, примениха,
в овчарска премена,
в бегличко обружье,
та че й говорет:
- Видо, тънка Видо,
на широко стъпей,
на високо гледай,
да не те познает,
че си малка мома,
ям да рекат, Видо:
"Море, вакъл овчар;
кам да си бе мома,
коне си продавам,
та нези да взема!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012