* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Дойке, ле, мала й моме,
карала е Дойка
два коня на вода,
единиьо беше
братова й коня,
а другия беше
вуйкова й коня.
Братова й коня
с лева ръка води,
вуйчова й коня
с десна ръка води.
Братова й коня
кална вода пои
от кален кладенец,
вуйкова й коня
бистра вода пои
от бистър кладенец.
Догледала га е
Дойкина стара майка,
та на Дойка вели,
вели, ем говори:
- Дойке, мала й моме,
оти така правиш?
Братова си коня
кална го вода поиш
от кален кладенец,
вуйкова си коня
бистра го вода поиш
от бисер кладенец.
Я Дойка й вели,
вели, ем говори:
- Знаеш, мале, знаеш,
знаеш, мале, помниш,
кога беше, мале,
размирна година, (2)
сите се разбегахте,
мене оставихте
на пътя-кръстопътя.
Мене ме найдоа
вуйче и вуйчина,
затва така правя -
вуйковия коню
бистра го вода поя
от бистър кладенец,
я братови коня
кална го вода поя
от кален кладенец.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012