|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило
- Радо, бяла Радо,
юнаци дойдоха,
та брата ти хванаха
и твое първо либе!
Какво за брата си даваш
и за твое първо либе?
- Аз за брата си давам,
(си давам) и неда(ва)м,
а за мое първо либе
давам вита моя гривна
и още моя косоплитка!
Че когато беше размирна година,
невярна дружина в наше село,
брат ми ме поведе
и ме заведе на път, на кръстопът,
та че ми рече: "Иди сега, сестро,
в който път ти най-драг!"
А мой първо либе ме поведе,
та че ме заведе в скришните къщи...
Калофер, Карловско (Коло, 1847, № 4, с. 46, № 3); непълна; близка
до варианта в Москвитянин, 1845, който е без уточнено място на записа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|