* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Всяка бяга, мамо,
Димко ле, Димитро,
брата с братовчеда.
И я с брат побегнах,
брат ми си заведе
във незнайна гора,
та че ме остави
до незнайно дърво.
Всички заминаха,
та ме подминаха.
Любе от там мина,
той не ме подмина.
Та че ме премени
в чобанска премяна
и в ръки ми даде
чобанска тояга.
Та че ме приведе
през често чадъри.
Кой както мина,
всеки ми диван стана.
И царя ме видя
и той на коляно стана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012