* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Маро моме,
Дели Магделино!
Водила е Мара,
Дели Магделина,
два коня на вода
на два поводника -
единийо е братов,
а другийо войнов.
Войнов кон напои
на бистър кладенец
със цъклена чаша,
а братов напои
на мътен кладенец
сос калена чаша.
Мари дружки веля:
- Маро, наша дружко!
Що е по-мил войно
от мило братенце,
та войнов кон напои
на бистър кладенец
сос чаша цъклена,
а братов кон напои
на мътен кладенец
с чаша каленица?
А Мара им вели,
вели и говори:
- Моми, мои дружки!
Знаете ли, моми,
паметуете ли,
кога беше, моми,
първа размирия,
размирната година?
Си моми бегаха
сос мили братета
и я си побегнах
с мое мило брате.
Па ме води брате
до път, до разпът,
до друм, до раздрум;
та па ме остави
на път, на разтопът,
на друм, на раздрум.
Войно ме пристигна,
за ръка ме хвана,
та ме премьеньи
сос чобанско рухо,
пушка ми заметна,
сабля ми препаса.
Та ме качи войно
на добрата коня,
та си ме преведе
през три 'ляди войска.
Един турчин каже:
"Еле, гюзел чобан!
Като би хубаво,
що не би девойкя?
Коня би си продал,
та би него вземал!"
По-натам ойдохме,
други турчин каже:
"Еле, гюзел чобан!
Като би хубаво,
що не би девойкя?
Кожух би си продал,
та би него вземал!"
По-натам ойдохме,
треки турчин каже:
"Еле, гюзел чобан!
Като би хубаво,
що не би девойкя?
Пушка би си продал,
та би него вземал!"
По-натам ойдохме,
други турчин каже:
"Еле, гюзел чобан!
Като би хубаво,
що не би девойкя?
Сабля би си продал,
та би него вземал!"
Та па си ойдохме,
отведе ме войно
на негови двори!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012