* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Хей, мари, знаеш ли, помниш ли,
га беше година, хей, мари, размирна, разделна.
Всеки със брата побягна,
хей, мари, с брат, с братовчеда си,
и аз със брата побягнах.
Хей, мари, булчето му проклето,
то на батьо продума:
- Хей, мари, Стояне ле, любе,
сестра си остави,
хей, мари, ако нея водиш,
мене си остави;
хей, мари, ако мене водиш,
сестра си остави!
Хей, мари, и той ме остави
във гора зелена.
Хей, мари, кой както замине,
всеки ме подминава.
(...)
Хей, мари, той си ме облече
във юнашки дрехи.
Хей, мари, кой както замине,
всеки се заглежда.
Хей, мари, царя кога мина
и тай ме загледа,
хей, мари, загледа, продума:
"Чие й това юначе, (2)
ако беше девойче,
хей, мари, щях да го залюбя,
царица направя!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012