|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило
Брайно ле, Димитро ле,
река потекла,
мостове заляла,
брегове доляла.
На брега ми стои
тенка ми бяла Енкя,
гемиджия дума:
- Гемиджийо, брайно,
прекарайте мене,
мене и либе ми.
Брата ми как знайте,
него оставете,
на Вардар мостове,
да знае и помни,
че кога е било
размирни години,
га турци вървяха,
людя караха,
все хубави моми,
гедицки девойки,
гидицки хубави!
Горна Студена, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|