* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Елчо ле, мари, Елчо,
Елчо ле, Дамянова,
китко ми Стоянова!
Взела ми Елка, взела
до две ми стомни във ръки
и два ми бързи коня,
на вода да ги кара,
вода да ги напои.
И уйкова си коня
в дясна го ръка води,
бистра го вода пои
от бистър ми кладенец
със сребърна ми чаша,
със чаша викиена.
А братова си коня
в лява го ръка води,
мътна го вода пои
от мътен ми кладенец,
със дървена ми чаша,
със чаша яворова.
Дружките я гледат,
гледат и я питат,
и на Елча велят:
- Елчо ми, наша дружко,
оти ми така, Ело,
мър, по-мило ли ти е
уйнова, мър, от брата?
Братова ти коня
в лява ръка водиш,
мътна го вода поиш
от мътен, мър, кладенец,
със дървена, мър, чаша;
пък уйнова си коня
с дясна го ръка водиш,
бистра го вода поиш
със чаша, мър, сребърна?
А Елча хми вели:
- Дружки, мър, мили дружки,
дружки, мър, помните ли
кога бяха, дружки,
размирни години,
размирни, разделни -
всичките бягаха?...
Брат ми и снаха ми,
и тия дочуха,
чуха и бягаха,
мене оставиха
на пусто селище,
селище, друмище.
Аз си виках, плаках,
никой не ме дочу,
дочули ме бяха
уйна и учина,
при мене дойдоха,
та ме заведоха,
та ме приведоха
в овчарска колиба,
в овчарска, чобанска;
та ме премениха
в овчарска премяна,
та ми подадоха
овчарска тояга.
Та ме преведоха
през клети куйнари;
куйнари ме гледат,
гледат и ме питат,
и си на мен велят:
"Лю да си бях мома,
прикя щях си продам,
сал тебе да земна!"
А тя си хми вели:
"Койнари, казлари,
лю да си бях мома,
тебе ке си взема!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012