* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Доке ле, мори, Доке,
Доке, мала й моме!
Карала е Доке
два коня на вода -
едино братово й,
едино уйково й.
Братово си коня
кална го вода пои,
уйкова си коня
бистра го вода пои.
Догледала я е
Докината майкя:
- Доке, мари, Доке,
оти така чиниш?
Брата ли е по-мил,
или мили укя?
А Докя й рекла:
- Мале, мила мале,
знаеш, ил не знаеш,
кога беше, мале,
размирна година?
Кой нагоре, мале,
кой нагор, кой надол -
майка ми с баща ми,
сестра ми със зет ми,
брат ми със снаха ми.
Мене ме остихте
на път, на кръстопът,
два кола забихте,
люлкя ми вързахте,
ветър да подухне,
мене да залюля,
роса да зароси,
мене да обаня.
Поминаха, мале,
солунски овчаре,
чобанско пристъпят,
овчарско поглеждат
и ме занесоха
вов Солуна града,
там ме продадоха
на църни цигани,
та да просят с мене
от село на село.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012