* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Елко Дамянова, та па Стамянова!
Отвела е Елка два коня на вода -
един братова хи, други любова хи,
вода да ги пои, вода да ги служи.
Братова хи коня мътна вода пои
на старите чешми с сребърна чаша.
Оттам поминаха Елкините дружки,
те на Елка велят, велят-отговарят:
- Мър, по-мило ли е любо от брата?
Елка хми вели, вели-отговори:
- Бог-ме, по-мило й любо от брата,
че кога ми бяха размирни години,
размирни години, неверни дружини,
брат си ми заведе жена с мъжко дете,
та си я преведе през Църното море,
а мене остави на пътя, разпътя,
на пътя, разпътя, на друме, раздруме.
Де си ме е дочул ойно, добър юнак,
та при мене дойде и си ме премени,
от очи ми обърса сълзи огнени,
и си ме премени с чобанско рухо,
с чобанско рухо най-прилично,
и си ми подаде чобанска тояга,
та си ме заведе, та си ме приведе,
през Църното море, през белия Дунав.
Та заминахме на равното поле,
през клето кунаре, през често чадъре.
Куйнарин ме видя, та на ойно вели:
- Ойно, добър юнак, по-добър ти другар!
Не бе ли девойка, коня бих си продал,
коня бих си продал, лю, нея да взема!
Втори куйнарин: - Ойно, добър юнак,
ойно, добър юнак, по-добър ти другар,
по-добър ти другар, гиди, гюзел юнак!
Не бе ли девойка, пушка бих си продал,
пушка бих си продал, лю, нея да взема!
Трети куйнарин вели-отговори:
- Не бе ли девойка, ракия да я изпия?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012