* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Недо, бела Недо,
водила е Неда (2)
два коня на вода, (2)
войно и па брато -
войно коня пои
на бистри изворе;
брато коня пои
на мътни топила.
Съгледа я майкя,
па на Неда каже:
- Дъщерко ле, Недо,
що ти по-мил войно
от рождени брата,
та му коня поиш
на бистри изворе,
брату коня поиш
на мътни топила?
А Неда й каже:
- Мале, мила мале,
знаеш ли, повниш ли
когато ми беше
турска поробия -
се моми бегаха
със по-стари брата
и язе побегнах
със мой по-стар брата.
Брат ми ме остави
на път, на кръстопът.
Либето замина,
то ме не отмина,
на ми ме промени
в овчарска премена,
у ръка ми даде
шарена тояга.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012