* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Елхо Даймянова, сестро Стоянова!
Закарала Елха до два бързи коня,
единия - уйковя хи, другия - братова хи.
Уйновата коня руйно го вино пои
в сребърна чаша и пшеница го зобе;
братовата коня мътна го вода пои
от дървена чаша, овес го зобе.
Я дружки я питат: - Елхо Даймянова,
Елхо Даймянова, сестро Стоянова,
защо ти е по-мил уйновата коня,
уйновата коня, уйнова от братова?
А Елха им вели: - Дружки, мари, дружки,
помните ли, мари, блудните години,
кога койнаре вървяха, кога моми пленяха.
Само аз останах с уйка и учина,
та ме примениха с чобанска руба,
та ми подадоха чобанска тояга.
Койнаре вървяха и на мене думаха:
"Чобане, чобане, що биваш за кадъна!
Ако беше мома щеше те пограбим,
еле си чобанин, та не ти приляга
на чардак да седиш, коприна да точиш,
коприна да точиш, жълтици да броиш."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012