* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

- Реко, мътна реко!
Протекла река,
от бряг до бряг преливаше,
дърва и камъни влачеше.
На мостове седи
тънка ми, вакла Яна,
гемиджию дума:
- Гемиджийо, брайно,
прекарай гемийка
и мене в гемийка.
Брата ми оставете,
та както знаете,
тъй го правете,
само да знае, да помни,
кога бе мор година,
всеки с братец бяга,
и аз с братец бягах,
с братец, с братовчеда.
Мене ме брата остави,
на път, на кръстопът.
Любе ме намери,
той не ме остави,
ами ме заведе
в овчарска колиба,
та че ме премени
с овчарска премяна -
на глава ми тури
овчарско калпаче,
в ръце ми даде
гега прикована.
Та че ме поведе
от село на село,
от къща на къща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012