|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило
Тойне ле, Димитро!
Мътна ми река тече,
от бряг брягом бие,
мостове прялива;
на мостове стои
тенка ми, вакла мома,
гемиджиюм дума:
- Гемиджийо, брайно,
ела, приведи ни,
мене и любе ми,
брата ми - ако щете,
ако щете, не щете -
да знае, да повни,
кои са години,
размирни, разделни!...
Сякой с братец тръгна,
и я с братец тръгнах,
братец ме разпъди,
чузденец ме прие,
прие и премени
с овчарска премяна.
Та че ми наръча:
"По-широко крачей,
да не те познаят,
че си малка мома!"
Бръшлян, Малкотърновско (Странджански народни песни. Из репертоара
на Кера Панайотова Маджарова. /Събрал и систематизирал Панайот Маджаров. Дешифрирал
нотния текст Михаил Букурещлиев. С., Изд. "Музика", 1983, № 288 - "Тойне
ле, Димитро").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|