* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

- Радо, бяла Радо,
улаци дойдоха,
брата ти хванаха
и първото либе;
що даваш да ги изкупиш?
Тя им говори:
- За брата си давам,
давам и не давам
мои вити гривни
и моя косоплитка,
а за либе давам,
давам и наддавам,
и сама се залагам
с моя тънка снага,
с мое бяло лице!
Че когато беше
размирна година,
неверна дружина,
всеки с брата бяга,
и аз с брата бягах.
Братец ме поведе,
та че ме заведе
на път, на кръстопът,
та че мене рече:
"Върви сега, сестро,
кой ти път най-мил!",
та пък ме остави...
Аз викнах, заплаках:
"Либе, мое либе,
дето си, да дойдеш!"
И то ме зачуло
от Стара планина,
при мене дойде.
Та че ме облече
в овчарска премяна,
и в ръка ми даде
овчарска тояга;
та че ме проведе
чрез голяма войска.
И те хортуваха:
"Как не бе девойка,
коня си бих продал,
девойка бих купил!"
А други хортуваха:
"Как не бе девойка,
ружье си бих продал,
девойка бих купил!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012