* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Вардаринко, Доке,
гиздава девоке.
Вардар е дотекъл,
кален, мътен тече,
мътен, варовитен,
от брег до брег бие,
мостове заноси,
брегове односи,
три гемии носи.
Вардаринка вика:
- Бродарю ле, брате,
возарю Стояне,
преведи си мене,
по мене любене,
по любене - брат ми,
по брат ми - сестра ми.
- Вардаринко Доке,
гиздава девоке,
та по-мило ле е
първо любо от брат?
- Мило, та по-мило,
ке ага дойдоха
размирни години,
та ме брат ми ости
на пак, на растопака,
на друм, на раздруми,
та ме любо узе!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012