|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар - крилат змей
- Мари, Тодоро, вакла Тодоро,
що денем дремеш, пък нощем бродиш?
Кой овчар любиш, кой воловарин,
та нощем бродиш, сладък сън губиш?
- Мар, мила мамо, мащеха ли си,
мащеха ли си, та ме не вярваш,
не овчар любя, не воловарин!
Да дойдеш, мамо, събота вечер,
събота вечер срещу неделя,
да ме погледнеш през прозорчето!
При мен дохожда един шарен змей,
при мен дохожда, до мене сяда,
в ръце си държи сребърен сахан,
а във сахана - черни стафиди.
Най-напред хапне и мене даде,
на мене даде, сладко ми каже:
"Хапни си, хапни, назлън Тодорке!"
Той ме й залюбил и ще ме вземе,
и аз го любя, ще му пристана!
Свобода, Чирпанско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|