* * *

Мома и овчар - крилат змей

- Мари, Тодоро, вакла Тодоро,
що денем светиш, а нощем дремеш -
кой овчар любиш, че се не връщаш?
- Мър, мамо, мари, мащеха ли си,
мащеха ли си, та не разбираш -
ази си любя вакъл ми овчар,
вакъл ми овчар с вакло стадо,
с вакло стадо, с меден кавал.
Отдалеч, мамо, овчар се вижда,
а от близо на змей се превръща
и цяла нощ с мен се бори.
Я ела, мамо, я ела среднощ,
среднощ, сред полунощ,
да видиш, мамо, да видиш,
какво е чудо голямо -
на скут ми седи змия усойна,
в уста си държи сребърен сахан,
в сахана има сухи смокини.
Змея на мене, мамо, думаше:
"Вземи си, вземи, вакла Тодоро,
ако не си вземеш, чудо ще сторя!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012