* * *

Мома и овчар - крилат змей

Мама Тодора тихо говори:
- Мари, Тодоро, мари, вакла ваклушо,
що денем лежиш, мари, пък нощем ходиш?
Тодора мамо тихом говори:
- Мар, мамо, мамо, ти майка ли си,
ти майка ли си, или мащеха
да ми не вярваш?
Мене ме люби змейче усойче,
то мене люби, мене ще вземе.
Мар, ела, мамо, събота вечер,
събота вечер, срещу неделя,
да видиш, майко, чудо голямо!
Га при мене иде пъстрото змейче,
във ръце носи сахан сребърен,
пък във саханя бели смокини,
бели смокини, черни стафиди,
на мене дума, то мене кани:
"Мар, хапни, хапни, вакла Тодоро,
ако не хапнеш, аз ще те хапна!"
Мама Тодора тихо поучи:
- Мар, слушай, слушай, къзъм Тодоро,
га дойде, къзъм, змейче при тебе,
хитро си змейче ти да изпиташ:
"Имаме, любе, крава ялова,
крава ялова деветгодишна,
ни се завожда да се отели,
ни се пък бика от крава отделя,
не знайш ли, либе, билки някакви?"
Че я послуша вакла Тодора,
като си дойде пъстрото змейче,
Тодора змейче хитро да изпита.
Змейче Тодоро тихом говори:
- Кога си идеш, любе, зарана,
раздели, любе, кола желязна,
наклади, любе, дор три огъня,
че си поведи крава ялова,
между колата, между огъня,
хем крава води, хем дума думай:
"Както се дели кола желязна,
както се делят дор три огъня,
тъй да се бика от крава раздели!"
Не е повела крава ялова,
най е тръгнала сама Тодора
между колата, между огъня.
Змейчето пищи, пищи, нарежда:
- Ах, гиди, гиди, хитра Тодоро,
как ме, Тодоро, хитро измами!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012