|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар - крилат змей
Белила е Драгана
тънки дари месали
с копринени кенари.
Хем ги бели, хем плаче.
Селянки се сбираха,
хем селянки - беленки,
те Драгана питаха:
- Драгано ле, Генова,
хем Генова, Димова,
защо белиш и плачеш,
та не белиш и пееш?
Ний кога дари белиме,
хем ги белим, хем пеем!
Драгана ми говори:
- Ой ви вазе, селянки,
хем селянки, беленки,
как да беля и пея?
Аз залюбих млад овчар,
той не било млад овчар,
ами било млад змейко.
Вий кога либе любите,
на майка си казвайте,
и майка ви да знае,
че либе любите.
Слънцето трепти да зайде,
змей си коня извежда,
мене в гора завежда.
Преображенци, Айтоско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|