|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар - крилат змей
Белила ми Драгана
тънки платна ленени,
ленени и копринени.
Кат ги бели, и плаче,
кат ги бъха, и кълне.
Дружчици я питаха:
- Драгано льо, Гано льо,
хем Димова и Генова,
оти белиш и плачеш?
Кат белим, и пеем,
като бухаме, смеем се.
Драгана дума дружчице:
- Дружчици, верни сговорни,
кога любе любите,
на майки си казвайте,
на баща си обаждайте!
Аз залюбих млад овчар,
то не било млад овчар,
ми най било млад змейко.
Змей си става, отодя
и на мене подвиква:
"Върви, върви, Драгано,
змейница хурка не трябва,
змейница чехли не трябва!"
Подвис, Карнобатско; хороводна (СбНУ 63/2007, № 1055).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|