* * *

Мома и овчар - крилат змей

- Мари, Тодоро,
назлъм Тодорке,
що нощем правиш, мари,
пък денем дремеш -
кой овчар любиш, мари,
че се не връща?
- Мър, мале, мамо,
мър, стара майко,
мащеха ли си, мамо,
че ни ми вярваш?
Ела погледай, мамо,
сред нощ по двори,
в петък вечер, мамо,
срещу събота,
и когат видиш, мамо,
да не продумваш.
Ази си любя
овчар гидия,
със меден кавал, мамо,
със вакло стадо,
със вакло стадо, мамо,
с черни кучета.
От далеч овчар иде
със вакло стадо,
при мен га дойде, мамо,
змей крилат става.
Майка й стои,
през пенджери гледа -
Тодорка стои, джанъм,
под скут си държи
кюпа сребърен, джанъм,
пълен със злато.
До ней стои, джанъм,
змия грамадна -
два пъти змия хапва,
три пъти дава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012