* * *

Мома и овчар - крилат змей

Слънце зайде, роса падне.
- Що правиш нощя, Тодоро,
та деня дрямиш, Тодоро?
- Ой мале, ти, Тодорина,
мене доходя змия хусойня,
нощя доходя, нощя отива.
Кога доходя тя ми дониса
ганосан сахан, пълен череши.
Кога си тръгва, тя ми наръча:
"Зоби го, зоби и немой казва
на твойта майка, майка мащеха;
и кога подиш при твойте дружки,
везми да везеш, песне да пееш,
'ко те познаят по бяло лице,
по бяло лице, по църно очи,
'ко те попитат, ти да хим кажеш,
че ти е майка, майка мащеха,
че те е рано будила,
рано за вода проводила."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012