* * *

Мома и овчар - крилат змей

- Ой, Доре, Доре, назлъм Тодорке,
що нощем правиш, мъри, та денем дремеш?
Кой овчар любиш, мъри, та не ми казваш?
- Ой, мамо, мамо, мъри, мило мамо,
ти мащеха ли си, та ми не вярваш?
Ела нощем, мъри, нощем, по нощем,
нощем, по нощем, по злото време,
та ме погледни, мъри, през прозореца.
На скут ми седи, мамо, змей от усое,
във ръки държи, мамо, сахан кълъйлъ,
веднъж той хапне, мамо, дваж мене кани:
"Хапни ми, хапни, мъри, назлъм Тодорке,
хапни си, хапни, мъри, църни стафиди!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012